АНТРАЦИТ

Речник на българския език

антрацѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Висококачествени каменни въглища с лъскав черен цвят, които имат голяма калоричност.
прил. антрацѝтен, антрацѝтна, антрацѝтно, мн. антрацѝтни. Антрацитно находище. Антрацитни въглища.

Грешни изписвания (3)

  • антръцит
  • ънтрацит
  • ънтръцит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-т-ра-цит
непълен член ан-т-ра-ци-та
пълен член ан-т-ра-ци-тът
мн.ч. ан-т-ра-ци-ти
членувано ан-т-ра-ци-ти-те
бройна форма ан-т-ра-ци-та
звателна форма