АНТИПАТИЯ

Речник на българския език

антипа̀тия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. антипа̀тии, ж. Чувство на неприязън, на отвращение.

Грешни изписвания (23)

  • антепатеа
  • антепатеъ
  • антепатея
  • антепатиа
  • антепатиъ
  • антепатия
  • антипатеа
  • антипатеъ
  • антипатея
  • антипатиа
  • антипатиъ
  • ънтепатеа
  • ънтепатеъ
  • ънтепатея
  • ънтепатиа
  • ънтепатиъ
  • ънтепатия
  • ънтипатеа
  • ънтипатеъ
  • ънтипатея
  • ънтипатиа
  • ънтипатиъ
  • ънтипатия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-ти-па-тия
членувано ан-ти-па-ти-я-та
мн.ч. ан-ти-па-тии
членувано ан-ти-па-ти-и-те
звателна форма