АНКЕТЬОР

Речник на българския език

анкетьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. анкетьо̀ри, м. Лице, което прави анкета.

Грешни изписвания (3)

  • анкитьор
  • ънкетьор
  • ънкитьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-ке-тьор
непълен член ан-ке-тьо-ра
пълен член ан-ке-тьо-рът
мн.ч. ан-ке-тьо-ри
членувано ан-ке-тьо-ри-те
бройна форма ан-ке-тьо-ра
звателна форма