АНГЕЛ

Речник на българския език

1. а̀нгел — съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. а̀нгели, м.
1. Спец. В християнската религия — божи вестител, служител на бога, изобразяван като крилат юноша.
2. Прен. Много добър, кротък, хубав човек.
същ. умал. а̀нгелче, мн. а̀нгелчета, ср.
прил. а̀нгелски, а̀нгелска, а̀нгелско, мн. а̀нгелски. Ангелско лице.

Грешни изписвания (1)

  • ангил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-гел
непълен член ан-ге-ла
пълен член ан-ге-лът
мн.ч. ан-ге-ли
членувано ан-ге-ли-те
бройна форма ан-ге-ли
звателна форма ан-ге-ле

2. А̀нгел — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Ангил

3. А̀нгел — лично име (тип 206) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Ангил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма Ан-гел
женска форма —

Връзки