АНАТЕМОСВАНЕ

Речник на българския език

анатемо̀сване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • анатемосвъне
  • анатимосване
  • анатимосвъне
  • анътемосване
  • анътемосвъне
  • анътимосване
  • анътимосвъне
  • ънатемосване
  • ънатемосвъне
  • ънатимосване
  • ънатимосвъне
  • ънътемосване
  • ънътемосвъне
  • ънътимосване
  • ънътимосвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ана-те-мос-ва-не
членувано ана-те-мос-ва-не-то
мн.ч. ана-те-мос-ва-ния
членувано ана-те-мос-ва-ни-я-та