АНАЛОГ

Речник на българския език

анало̀г съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. анало̀зи, (два) анало̀га, м. Предмет или явление, които са сходни, подобни на друг предмет или явление.

Грешни изписвания (4)

  • аналок
  • анълок
  • ъналок
  • ънълок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ана-лог
непълен член ана-ло-га
пълен член ана-ло-гът
мн.ч. ана-ло-зи
членувано ана-ло-зи-те
бройна форма ана-ло-га
звателна форма