АНАЛИТИЧЕН

Речник на българския език

аналитѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

аналитѝчна, аналитѝчно, мн. аналитѝчни, прил.
1. Който се отнася до анализ.
2. За качество на човек — който умее да анализира. Аналитичен ум.
Аналитична геометрия.Спец. Дял от математиката, в който се изучават свойствата на геометричните фигури с методите на алгебрата и математическия анализ.
Аналитичен език.Спец. Език, при който смисловите отношения между думите в изречението се изразяват не с помощта на падежни окончания на имената, а със служебни думи (предлози). Съвременният български език е аналитичен език.
Аналитична химия.Спец. Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата.

Грешни изписвания (15)

  • аналетичен
  • аналетичин
  • аналитичин
  • анълетичен
  • анълетичин
  • анълитичен
  • анълитичин
  • ъналетичен
  • ъналетичин
  • ъналитичен
  • ъналитичин
  • ънълетичен
  • ънълетичин
  • ънълитичен
  • ънълитичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ана-ли-ти-чен
непълен член ана-ли-тич-ния
пълен член ана-ли-тич-ни-ят
ж. р. ана-ли-тич-на
членувано ана-ли-тич-на-та
ср. р. ана-ли-тич-но
членувано ана-ли-тич-но-то
мн. ч. ана-ли-тич-ни
членувано ана-ли-тич-ни-те