АМОНЯК

Речник на българския език

амоня̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Спец.
1. В химията — лесноразтворим газ с остра миризма.
2. Във фармацевтиката — воден разтвор на такъв газ.
прил. амоня̀чен, амоня̀чна, амоня̀чно, мн. амоня̀чни. Амонячна сода. Амонячна вода.

Грешни изписвания (3)

  • амуняк
  • ъмоняк
  • ъмуняк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. амо-няк
непълен член амо-ня-ка
пълен член амо-ня-кът
мн.ч. амо-ня-ци
членувано амо-ня-ци-те
бройна форма амо-ня-ка
звателна форма