АЛЕН

Речник на българския език

а̀лен — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

а̀лена, а̀лено, мн. а̀лени, прил. Разг. Който е с кървавочервен, пурпурен цвят. Китка алена. Алени устни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • алин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ален
непълен член але-ния
пълен член але-ни-ят
ж. р. але-на
членувано але-на-та
ср. р. але-но
членувано але-но-то
мн. ч. але-ни
членувано але-ни-те

Връзки