АКРЕДИТАЦИЯ

Речник на българския език

акредита̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Доверие; официално признание.
прил. акредитацио̀нен, акредитацио̀нна, акредитацио̀нно, мн. акредитацио̀нни. Акредитационна комисия. Акредитационна карта.

Грешни изписвания (47)

  • акредетацеа
  • акредетацеъ
  • акредетацея
  • акредетациа
  • акредетациъ
  • акредетация
  • акредитацеа
  • акредитацеъ
  • акредитацея
  • акредитациа
  • акредитациъ
  • акридетацеа
  • акридетацеъ
  • акридетацея
  • акридетациа
  • акридетациъ
  • акридетация
  • акридитацеа
  • акридитацеъ
  • акридитацея
  • акридитациа
  • акридитациъ
  • акридитация
  • ъкредетацеа
  • ъкредетацеъ
  • ъкредетацея
  • ъкредетациа
  • ъкредетациъ
  • ъкредетация
  • ъкредитацеа
  • ъкредитацеъ
  • ъкредитацея
  • ъкредитациа
  • ъкредитациъ
  • ъкредитация
  • ъкридетацеа
  • ъкридетацеъ
  • ъкридетацея
  • ъкридетациа
  • ъкридетациъ
  • ъкридетация
  • ъкридитацеа
  • ъкридитацеъ
  • ъкридитацея
  • ъкридитациа
  • ъкридитациъ
  • ъкридитация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ак-ре-ди-та-ция
членувано ак-ре-ди-та-ци-я-та
мн.ч. ак-ре-ди-та-ции
членувано ак-ре-ди-та-ци-и-те
звателна форма