АЖУР

Речник на българския език

ажу̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ажу̀ри, (два) ажу̀ра, м. Вид бродерия върху изнищен плат.
прил. ажу̀рен, ажу̀рена и ажу̀рна, ажу̀рено и ажу̀рно, мн. ажу̀рени и ажу̀рни.



нареч. Разг. Навреме и точно изпълнено; в ред, в изправност. Всичко е ажур.

Грешни изписвания (1)

  • ъжур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ажур
непълен член ажу-ра
пълен член ажу-рът
мн.ч. ажу-ри
членувано ажу-ри-те
бройна форма ажу-ра
звателна форма