АВТОР

Речник на българския език

а̀втор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. а̀втори, м. Създател на произведение, изобретение и под.
прил. а̀вторски, а̀вторска, а̀вторско, мн. а̀вторски.

Грешни изписвания (3)

  • автур
  • афтор
  • афтур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-тор
непълен член ав-то-ра
пълен член ав-то-рът
мн.ч. ав-то-ри
членувано ав-то-ри-те
бройна форма ав-то-ри
звателна форма ав-то-ре