АВТОКЕФАЛНОСТ

Речник на българския език

автокефалност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • афтокефалност
  • автокефалнос
  • афтокефалнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-ке-фал-ност
членувано ав-то-ке-фал-ност-та
мн.ч. ав-то-ке-фал-нос-ти
членувано ав-то-ке-фал-нос-ти-те
звателна форма