АВТОКЕФАЛИЯ

Речник на българския език

автокефалия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • автокефалиъ
  • афтокефалиъ
  • афтокефалия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-ке-фа-лия
членувано ав-то-ке-фа-ли-я-та
мн.ч. ав-то-ке-фа-лии
членувано ав-то-ке-фа-ли-и-те
звателна форма