АВТОГРАВЮРА

Речник на българския език

автогравюра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • афтогравюра

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-тог-ра-вю-ра
членувано ав-тог-ра-вю-ра-та
мн.ч. ав-тог-ра-вю-ри
членувано ав-тог-ра-вю-ри-те
звателна форма