АВАНТА

Речник на българския език

ава̀нта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ава̀нти, ж. Обикн. ед. Разг. Облага, добита без труд и без заслуги.

Грешни изписвания (3)

  • авантъ
  • ъванта
  • ъвантъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аван-та
членувано аван-та-та
мн.ч. аван-ти
членувано аван-ти-те
звателна форма