АВАНС

Речник на българския език

ава̀нс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ава̀нси, (два) ава̀нса, м.
1. Обикн. ед. Парична сума, която се дава или взема като предплата.
2. Прен. Само ед. Преднина в спортно или друго състезание. Имам аванс.
прил. ава̀нсов, ава̀нсова, ава̀нсово, мн. ава̀нсови (в 1 знач.). Авансови плащания.
Давам аванси. — Обикновено за жена — предразполагам с поведението си към интимност.

Грешни изписвания (1)

  • ъванс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аванс
непълен член аван-са
пълен член аван-сът
мн.ч. аван-си
членувано аван-си-те
бройна форма аван-са
звателна форма