АБСТИНЕНЦИЯ

Речник на българския език

абстинѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. 1. Въздържание от употреба на определени храни, алкохолни напитки, незаконни лекарства или от полов акт.
2. Състояние след внезапно спиране на продължително приемане на наркотици или алкохол.

Грешни изписвания (47)

  • абстененцеа
  • абстененцеъ
  • абстененцея
  • абстененциа
  • абстененциъ
  • абстененция
  • абстиненцеа
  • абстиненцеъ
  • абстиненцея
  • абстиненциа
  • абстиненциъ
  • апстененцеа
  • апстененцеъ
  • апстененцея
  • апстененциа
  • апстененциъ
  • апстененция
  • апстиненцеа
  • апстиненцеъ
  • апстиненцея
  • апстиненциа
  • апстиненциъ
  • апстиненция
  • ъбстененцеа
  • ъбстененцеъ
  • ъбстененцея
  • ъбстененциа
  • ъбстененциъ
  • ъбстененция
  • ъбстиненцеа
  • ъбстиненцеъ
  • ъбстиненцея
  • ъбстиненциа
  • ъбстиненциъ
  • ъбстиненция
  • ъпстененцеа
  • ъпстененцеъ
  • ъпстененцея
  • ъпстененциа
  • ъпстененциъ
  • ъпстененция
  • ъпстиненцеа
  • ъпстиненцеъ
  • ъпстиненцея
  • ъпстиненциа
  • ъпстиненциъ
  • ъпстиненция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аб-с-ти-нен-ция
членувано аб-с-ти-нен-ци-я-та
мн.ч. аб-с-ти-нен-ции
членувано аб-с-ти-нен-ци-и-те
звателна форма