АБДИКИРАНЕ

Речник на българския език

абдикиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аб-ди-ки-ра-не
членувано аб-ди-ки-ра-не-то
мн.ч. аб-ди-ки-ра-ния
членувано аб-ди-ки-ра-ни-я-та