АБДИКАЦИЯ

Речник на българския език

абдика̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Отказване от владетелски права, от престол. прен. Отказване от някакви права или задължения.

Грешни изписвания (23)

  • абдекацеа
  • абдекацеъ
  • абдекацея
  • абдекациа
  • абдекациъ
  • абдекация
  • абдикацеа
  • абдикацеъ
  • абдикацея
  • абдикациа
  • абдикациъ
  • ъбдекацеа
  • ъбдекацеъ
  • ъбдекацея
  • ъбдекациа
  • ъбдекациъ
  • ъбдекация
  • ъбдикацеа
  • ъбдикацеъ
  • ъбдикацея
  • ъбдикациа
  • ъбдикациъ
  • ъбдикация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аб-ди-ка-ция
членувано аб-ди-ка-ци-я-та
мн.ч. аб-ди-ка-ции
членувано аб-ди-ка-ци-и-те
звателна форма