яхала

Речник на българския език

1. яхала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

яхала е производна форма на яхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. яхала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

яхала е производна форма на яхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. яхала — мин. деят. св. прич. ж. р.

яхала е производна форма на яхам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. яхала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

яхала е производна форма на яхам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).