явявало

Речник на българския език

1. явявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

явявало е производна форма на явявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. явявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

явявало е производна форма на явявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. явявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

явявало е производна форма на явявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. явявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

явявало е производна форма на явявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).