явявал

Речник на българския език

1. явявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

явявал е производна форма на явявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. явявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

явявал е производна форма на явявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. явявал — мин. деят. св. прич. м. р.

явявал е производна форма на явявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. явявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

явявал е производна форма на явявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).