явило

Речник на българския език

1. явило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

явило е производна форма на явя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. явило — мин. деят. св. прич. ср. р.

явило е производна форма на явя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).