юрнете

Речник на българския език

1. юрнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

юрнете е производна форма на юрна се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. юрнете — повелително наклонение, мн. ч.

юрнете е производна форма на юрна се (повелително наклонение, мн. ч.).