юрвахте

Речник на българския език

1. юрвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

юрвахте е производна форма на юрвам се (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. юрвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

юрвахте е производна форма на юрвам се (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).