ъперкъта

Речник на българския език

1. ъперкъта — ед. ч. непълен член

ъперкъта е производна форма на ъперкът (ед. ч. непълен член).

2. ъперкъта — бройна форма

ъперкъта е производна форма на ъперкът (бройна форма).