щял съм да хрантутя

Речник на българския език

1. щял съм да хрантутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да хрантутя е производна форма на хрантутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).