щял съм да ухая

Речник на българския език

1. щял съм да ухая — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да ухая е производна форма на ухая (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).