щял съм да утеша

Речник на българския език

1. щял съм да утеша — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да утеша е производна форма на утеша (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).