щял съм да усамотя

Речник на българския език

1. щял съм да усамотя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да усамотя е производна форма на усамотя се (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).