щял съм да умопобърквам

Речник на българския език

1. щял съм да умопобърквам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да умопобърквам е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).