щял съм да умопобъркам

Речник на българския език

1. щял съм да умопобъркам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да умопобъркам е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).