щял съм да умия

Речник на българския език

1. щял съм да умия — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да умия е производна форма на умия (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).