щял съм да удивя

Речник на българския език

1. щял съм да удивя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да удивя е производна форма на удивя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).