щял съм да съм хрантутил

Речник на българския език

1. щял съм да съм хрантутил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм хрантутил е производна форма на хрантутя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).