щял съм да съм устремил

Речник на българския език

1. щял съм да съм устремил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм устремил е производна форма на устремя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).