щял съм да съм уморил

Речник на българския език

1. щял съм да съм уморил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм уморил е производна форма на уморя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).