1. щял съм да съм умопобърквал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.
щял съм да съм умопобърквал е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).
щял съм да съм умопобърквал е производна форма на умопобърквам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).