щял съм да съм умислил

Речник на българския език

1. щял съм да съм умислил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм умислил е производна форма на умисля се (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).