щял съм да съм умилил

Речник на българския език

1. щял съм да съм умилил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм умилил е производна форма на умиля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).