щял съм да съм умил

Речник на българския език

1. щял съм да съм умил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм умил е производна форма на умия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).