щял съм да съм увил

Речник на българския език

1. щял съм да съм увил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм увил е производна форма на увия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).