щял съм да съм съборил

Речник на българския език

1. щял съм да съм съборил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм съборил е производна форма на съборя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).