щял съм да съм спотулял

Речник на българския език

1. щял съм да съм спотулял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм спотулял е производна форма на спотулям (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).