щял съм да съм светил

Речник на българския език

1. щял съм да съм светил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм светил е производна форма на светя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да съм светил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм светил е производна форма на светя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. щял съм да съм светил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм светил е производна форма на светя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).