щял съм да съм самотувал

Речник на българския език

1. щял съм да съм самотувал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм самотувал е производна форма на самотувам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).