щял съм да съм самозаблудил

Речник на българския език

1. щял съм да съм самозаблудил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм самозаблудил е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).