щял съм да съм разположил

Речник на българския език

1. щял съм да съм разположил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм разположил е производна форма на разположа (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).