щял съм да съм размислил

Речник на българския език

1. щял съм да съм размислил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм размислил е производна форма на размисля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да съм размислил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм размислил е производна форма на размисля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).